Автор: Студентски живот

Ако не казваш „не“ понякога,
не го правиш достатъчно често.

Тъй като хората имат различни нужди и желания, е здравословно да можем да помолим за помощ. Но т.нар. „токсични“ хора искат прекалено много от други, а когато намерят такъв, който трудно казва „не“, се прилепват за него, за още и още. Ако изтръпваш при мисълта да кажеш „не“, то ти вероятно често привличаш грешните хора около себе си.

Да казваме „не“ е нещо, което  всеки трябва да знае как да прави. Ако животът ти е балансиран, най-вероятно не трябва да казваш „не“ твърде честно, нито пък имаш особени проблеми правейки го. Твоето обкръжение би трябвало да е толерантно и разбиращо, когато им кажеш, че не могат да получат дадено нещо от теб и им обясниш причините. Ако приемем, че твоите причини са основателни, те ще потърсят някой друг да срещне тяхната нужда.

Започни с малки стъпки…

Ако да откажеш не е лесно за теб, започни с малки стъпки като на пример да откажеш оферта направена от продавач или да помолиш колегата си да не повишава тон, когато имате различия в мненията. Докато правиш тези малки стъпки, обръщай внимание на реакцията на събеседника ти, как той приема твоята молба или условие. Ако се намериш в ситуация, в която се чувстваш притиснат да се откажеш или усещаш, че твоят отговор не е приет с нужното разбиране и уважение, вероятно разговаряш с човек, който харесва връзката си с теб, защото ти винаги си готов да отговориш на неговите нужди.

Прекарвай повече време с хората, които разбират, че няма винаги да получават това, което желаят. Ако когато казваш „не“, не си притиснат или конфронтиран, ще забележиш колко лесно е за повечето хора да разбират и уважават чуждите желания и нужди в естествените им норми. Тогава постепенно променяй и по-големите неща.

Не се отказвай…

Някой от опитите ти вероятно няма да са успешни. Понякога може да кажеш „не“ по-късно или по-рано от идеалния момент или несъзнателно да си го измърморил. Не се обезкуражавай! Важното е, че казваш, това което имаш нужда. Много скоро ще откриеш баланса. Продължавай да упражняваш казването на „не“, когато е нужно и не забравяй да наблюдаваш реакцията на събеседника ти.

Имай предвид, че вероятно в началото няма да се чувстваш комфортно, докато го правиш, но все пак продължавай, с всяко „не“, ще става все по-лесно. Всъщност, първият път, когато кажеш своето „не“ на място, може да останеш изненадан от факта, че се чувстваш добре и дори нямаш търпение да го направиш отново.

Източник: http://lightshouse.org/lights-blog/how-to-say-no#axzz2I4jelaGt

Фалшивите извинения пренебрегват чувствата на другата страна, оправдават се или ти прехвърлят вината.

Те се появяват под различни наименования – „фалшиви“, „неискрени“, „изкуствени“, но без значение името те не са нещо ново. Идеалното извинение идва от честно съжаление(разкайване) – извиняващият се притежава емпатия към чувствата на другият, когато го наранят. Те поставят себе си в обувките на другият представяйки си, колко болезнено е това, което са ти сторили и те истински и честно желаят да не бяха го правили – не защото са причинили проблеми, ами защото усеща твоята болка и неудобство.

Фалшивото извинение, обаче е нещо различно. При типичният случай на фалшиво извиняващи се хора, те всъщност не разбират истински какво са ти причинили и/или не искат да вземат пълна отговорност за техните действия. Въпреки, че може да не харесват какво се е случило и искат цялото неудобство да приключи, те поемат по съкратен път, задна вратичка за да избягат от пътя на емпатията и отговорността.

Съществуват три причини за такова поведение. Способността на човека да чувства емпатия може буквално да се е изчерпала и/или човекът няма интерес да поема отговорност за действията си. Само няколко психични смущения включват неспособност за съпричастие и регулиране на емоциите ефективно. Нарцистите и Социопатите са склонни към това най-често. Фалшиво извиняващият се може просто да е някой, който е израснал в среда с подобни хора и той или тя все още не са научени на здравословен начин на взаимоотношения.

Но какво „фалшиво извинение“  наистина означава? Нека да погледнем…

„Съжалявам, но….“

Това фалшиво извинение запазва егото и достойнството на извиняващият се. Повечето хора са използват такова извинение, когато не могат да  приемат факта, че плановете им са се провалили и не могат да овладеят ситуацията. Това, което в действителност казват е: „Не си променяй мнението за мен и не ме дръж отговорен, ситуацията беше извън мой контрол.“

„Съжалявам, НО…“ трябва да бъде казано правилно: „Съжалявам, ЧЕ…“, след което грешката, която по никакъв начин не трябва да прехвърля вината или да бяга от отговорност.

„Съжалявам, че се чувстваш по този начин/натъжен/наранен/…..“

Това фалшиво извинение наистина показва голяма липса на съпричастност. Човекът на практика се извинява на себе си поради факта, че вие ги притеснявате с вашите чувства. Това, което в действителност казва е: „Много лошо, но вината е твоя ако мислиш, че има нещо нередно и всъщност ТИ СИ този, който МЕ притеснява.“ Фокусира се върху чувствителният характер на човека и заявява, че реакцията на нараненият човек е неадекватна и неоснователна. Това също предполага, „извиняващият се“ не възнамерява да направи нищо по въпроса.

Здравословните алтернативи на „Съжалявам, че се чувстваш по този начин“ са: „Съжалявам, че аз станах причина да се чувстваш по този начин“ и „Съжалява, че те нараних.“

„Съжалявам, че не ти хареса…“

Извиняващият се ни най-малко не съжалява! Той изявява на слушащият да знае, че възнамерява да продължава да прави каквото си поиска, обикновено защото гледат на слушащият, като на човек без какъвто и да е избор/влияние по въпроса.

„Съжалявам, че не ти хареса“ е просто плоска лъжа и е заменимо с грубото но искрено „Отивам да правя каквото си искам и ти не можеш да ме спреш“. Така поне хората ще знаят, че извиняващият се е против тях.

Здравословният начин на „Съжалявам, че не ти хареса“ е: „Съжалявам, че те нараних с постъпката си“.

 „Съжалявам, но ако ти не беше….“

Това е просто подаване обратно на топката с вината за да изкара слушащият напълно отговорен за действията на извиняващият се. Въпреки, че е вярно, че и двете страни обикновено имат вина, това е различно от това да кажеш: „Аз сбърках в каквото сбърках, защото ти ме накара“. По този начин поне се признава частична вина за случилото се.

По ефективна алтернатива на „Съжалявам, но ако не ти не беше“ е просто: „Съжалявам“. Ако слушащият е направил нещо, което трябва да бъде адресирано, това може да се направи отделно без да се предполага, че нараненият е отговорен за избора на извиняващият се.

Знайте разликата:

Фалшиви извинения:

– пренебрегват чувствата на слушащият от преживяното

– оправдават се

– прехвърлят фокуса и отговорността върху слушащият

– предполага, че слушащият е без основание или свръхчувствителен

– обвинява слушащият за ситуацията

– често използва думата „но“

– по някакъв начин комуникира на слушащият, че не е съгласен с

ефекта от неговите действия върху чувствата на другият.

 

Истински извинения:

– признава чувствата на слушащият от случилото се

– поема отговорност без оправдания

– позволява на двете страни да се фокусират върху действията

на извиняващият се без да прехвърля вината

– потвърждава преживяното от слушащият без да го омаловажава

– не използва думата „но“

– комуникира на слушащият, че е чут и разбран и изявява желание за промяна.

 

Източник на тази статия: http://lightshouse.org/lights-blog/false-apology-fake-apology-fauxpology#axzz2HxQiyEOv

 

Преди време експертите твърдяха, че чувствата не могат да траят повече от 3 години, пише MyJane.ru. Въпреки това лекари от САЩ успяха да опровергаят теорията им по експериментален път. В експеримента взели участие 17 двойки с 20-годишен брак, които настоявали, че първоначалните им чувства един към друг все още са живи. Те били помолени да разгледат снимки на приятели, на познати, на жени (мъже) и на непознати.

През това време с помощта на ядрено-магнитен резонанс лекарите следили реакцията на мозъка на всеки един от участниците. В крайна сметка се оказало, че при двойките със солиден брачен опит гледането на снимка на любим човек активизира участъци в главния мозък, които отговарят за производството на хормона на любовта. И то със същата сила, като при наскоро женените двойки. В резултат на това експертите стигат до извода, че любовта е в състояние да продължи цял живот.

Властта има много форми, но винаги се свежда до някои  от тези 5 категории…

Поемането на контрола на живота ти е най-същественият елемент за предпазване от хора, които злоупотребяват с теб. Но какво вдействителност означава да бъдеш „в контрол на живота си“?

Съществуват доста неща неподлежащи на контрол. Може да те залеят с вино на сватбения ти ден, може да не си одобрен след интервю за работа за което си се надявал, дори името което си получил при раждането си не е под твой контрол, нито мястото където си се родил. През юли температурите растат, а декември се понижават без да можем да им окажем влияние.

Преди да започнем с разглеждането на областите, които може да управляваме е важно да се отърсим от екстраполираните и нереални идеи, като:

„Светът е мой“

„Аз съм непобедим“

„За мен всичко е възможно“

Подобни галещи егото и превъзнасящи вярвания дори и да внасят някакво чувство за значимост са на практика абсолютно неоснователни и далеч извън действителността и стават проблемни в едно близко взаимоотношение, където истинската същност на човека се разкрива. Целта на подобни изрази е да се отиде извън границите на възможностите на човека издигайки го на ново по-високо ниво, но колкото и привлекателно да изглежда това то води до бягство от действителността, а това до трудности със ежедневните обстоятелства и отвличане вниманието от реалните области, над които трябва да вземем контрола. Примерно едно отвличане в мислите представяйки си как летим, като супермен докато в същото време забравим, че имаме цял конспект за учене…Звучи ли ти познато?

Има обаче 5 основни области, над които имате лична власт и овладяването им е абсолютно необходимо ако искате да избегнете нездравословни взаимоотношения и да имате здрави такива…

5-те лични области:
.
Твоят Ум – твоите мисли и цялата информация, която им влияе.

Твоето Тяло – цялата ти физиология до последният косъм.

Твоите Средства – твоите пари и всички други твои притежания.

Твоето Време – твоето време и правото ти да го използваш свободно по твой избор.

Твоите Начини и Взаимоотношения – твоя достъп до всички неща, за които си отговорен или имаш влияние. Това включва контролирането на неща, като хранене, обличане, подслон, образование, транспортиране, приятели, религия, неща които обичаш и на които се наслаждаваш и въобще всичко, което посреща твоите нужди. 

Това са 5-те области, които ти и само ти имаш правото да контролираш. Опитите на който и да било човек да контролира някой от тези основни 5 области е „червен флаг“ и трябва внимателно да се прецени и адресира при необходимост. Внимаването за прекрачването на тези граници от други е необходимо за успех в живота и предпазване от злоупотреба с теб.

Забележка! Контролът на тези граници може да бъде предоставян или споделян на близки хора(като съпруга/та) или в професионален план(началника отговорен за това как си прекарваш времето на работа). В тези случай трябва да позволяваме на другият/а да оказва контрол в живота ни, но избора да му дадем този контрол в началото си остава наш.

Ето няколко примера за ситуации, в които по-горните 5 области на контрол са „изпуснати“:

Ти си оставен вън от семейният кръг на комуникация от ядосан, контролиращ родител, който е недоволен от теб.(УМА)

Твоя колега работи в различна от твоята смяна и настоява да задържи колата, която си му заел оставяйки те у дома без транспорт.(НАЧИНИ и ВЗАИМООТНОШЕНИЯ)

Твоят пряк началник очаква от теб да работиш в обедната си почивка поради многото работа, което е против политиката на компанията.(ВРЕМЕ)

Твоя брат губи спестяванията ти, които си отделил за лечение на възрастен роднина.(СРЕДСТВА)

Над съпругът/а ти биват извършвани сексуални посегателства на работното място. (ТЯЛОТО; защото тази власт е предадена на теб)

5-те Лични Области са за поставяне и управление на здравословни граници. Внимателното следене на тези области е дългосрочна задача по отношение на разпознаване на кои лични поведения или външни хора трябва да си сложиш граници.

Източник: http://lightshouse.org/lights-blog/control-your-life#ixzz2IdDvGdHd

 

1. „Не съм сторил нищо лошо. Ти си твърде чувствителен.“

Не, че няма хора по света, които са свръх чувствителни. Просто ако само се нарече даден човек – свръхчувствителен, такъв коментар само ги наранява още повече! Не предлага помощ и единствено хвърля сол в раната. Човекът в над 90% от случаите знае, че е свръхчувствителен, така, че няма нужда от припомняне. Човекът, който изказва това се опитва да омаловажи постъпката си и да избяга от отговорност.

Това е критикарско изказване поради малка емпатия(съчувствие) – няма усилие да се разберат чувствата на другият или да обмисли, какво говорителя може да направи за да помогне, да покаже поне малко грижа към слушащият.

В допълнение най-често се изказва от хора, които в действителност си нямат работа с някой, който е свръхчувствителен, а с хора, които изразяват нормална загриженост за основателни трудности/проблеми.

2. „Нещата са такива каквито са.“

Макар и да вярно, че небето е винаги синьо и тревата зелена, правейки подобно изказване с цел да се парира тезата или любопитството на някой по определен въпрос е нещо различно.

Подобен коментар показва високо ниво на дисфункционалност, характеризиращо се с безсилие, отричане, отбранителност, затворено мислене и опит за контрол над другите.

Липсата на гъвкавост и трудност за промяна е характерно за аутистите.

3. „Защо не може да си повече, като….?“

Опита да накараш някой да бъде повече, като някой друг е егоцентричен.  Ако си имате работа с човек, който мисли само за себе си, достатъчно, че да смята другите трябва да се съобразяват с техните лични предпочитания(и трябва единствено да бъдат помолени да правят така) вие вероятно сте попаднали на нарцист.

4. „Съжалявам, че се чувстваш по този начин“

Ако човек не може да каже: „съжалявам, че сторих това/съжалявам, че те нараних/съжалявам, аз сбърках“ и избягва отговорността с нещо като „фалшиво извинение“, замествайки по-горните истински извинения, вие имате сериозен проблем.

Здравословните взаимоотношения изискват искрени извинения, които са резултат от емпатия. Неспособността да се разберат чувствата на другият е корена на на дисфункционалността. Нежеланието да се признават грешките е най-често породено и хранено от гордостта, която казва: „не мога да повярвам, че сбърках/че се провалих“. Съществува лъжа, че признаването на грешките срива авторитета/репутацията на извиняващият се. Всъщност не само, че не я срива ами дори може да я възстанови. Това, което срива репутацията е самата грешка, а не признаването `и.

5. „ Ти винаги/Ти никога…“

Малко е вероятно човекът НИКОГА или ВИНАГИ да върши това за което се оплаква другият.

По-вероятно е много. Или се случва прекалено често според критерия на оплакващият се.

Казвайки „винаги“ или „никога“, когато се оплакваме прави другият да се чувства заплашен, че ако не се опита да промени поведението си ще бъде бракуван(обречен).

Когато хората имат трудна ситуация, в която им се иска да не биха попадали и изпитват трудност да се справят, имайки много малко напредък, е много болезнено да им се каже, че те „винаги/никога“ не правят нещо както трябва. Това отнема от тях надеждата и по-важното те губят надежда в теб, че си на тяхна страна и че им вярваш, и виждаш малкият им напредък.

 

6. „Ти не си достатъчно умен да вършиш това/ти никога няма да си достатъчен за нищо/ти си идиот.“

Това изисква обяснение. Чисто и просто това е обида. Ако това го кажат на вас, запомнете, че това е признак на огромен страх от това, че те самите са глупавите. Това най-често е форма на защита породена от несигурност в човека казващ това. Обиждайки по този начин те се стремят да поставят човека по-ниско от себе си, като по този начин риска фокуса да се прехвърли върху техните недостатъци намалява.

Всеки има какво да предложи. Всеки е добър в нещо и коментари от този сорт са нищо повече от отражение на собствената несигурност на говорителя. Типично тези злобни хора издебват удобният момент да изрекат това, но всеки прави грешки, включително и човекът, който го казва. Затова и тези коментари понякога губят стойност и ефект. Хората не представляват техните грешки и не са непременно това, което другите казват за тях.

7. „Нали ти казах, че така ще стане“

Всички хора имат правото да вземат своите решения и да бъдат несъгласни с другите. Хората, които казват на другите хора кое е най-доброто и след това се нахвърлят върху им ако собственият им избор ги е подвел, търсят да осигурят бъдещ контрол, като ги засрамват(порицават). Срама зарежда дисфункционалността във взаимоотношенията и не бива да бъде приемана.

8. „Ти сам си избираш да се чувстваш зле, поради лошите нещата, които направих или казах. “

Това е силно пренебрежително изказване. Човекът, който го изрича не проявява никакво усилие за разбиране, а отказва да поеме отговорност за влиянието на поведението си върху другите. Това е опит за прехвърляне на вината върху наранената страна.

Чувствата дори не се обработват в същата зона от мозъка, където са мислите. Ако някой те заплашва ти ще почувстваш страх. Ти не избираш страха; страха е там мигновено, естествено и представлява здравословна защитна реакция следствие на опасността. Ако някой, когото обичаме умре, ние чувстваме тъга. Ти не избираш да се чувстваш тъжен от смъртта, тя идва сама. Обратното липсата на тъга при загуба на близък би била признак на негативно отношение към него или липса на емпатия. Същият принцип за поява на чувства важи и ако разберете, че някой ваш близък ви поругае например. Това е естествена реакция, която се стреми да парира подобно поведение.

Казвайки на наранения, че сам „избира“ да се чувства така в общият случай е опит за избягване от отговорност, карайки другият да отстъпи изпитвайки срам. Те би трябвало да „изберат“ правилно, като оставят човекът, който ги е наранил и вместо това се фокусират в своите „лоши решения“.

9. „Ти няма да разбереш“

Този вид снизходително отношение се наблюдава у хора вярващи, че са превъзходни и би трябвало да бъдат в контрол. Арогантността от такова изказване е повече от груба – тя е признак, че намерението му е да ти затвори устата и да те отстрани за да могат да прокарат идеята, че са „по-добри“ от теб.

10. „Това, което те не знаят, не може да ги нарани.“

Ако човек не е установил, че партньорът му го мами или че някой взема предимство над него и той не го е осъзнал все още, е вярно, че няма да бъде наранен.

Но… човекът, който казва това е измамник; човекът, който казва това взема предимство. Неговата философия е „ако не ме хванат значи всичко е наред“. Мъдро е да стойте настрана от хора, като тези, защото тях ги е грижа много повече за тях самите отколкото за другите поради липса на почтеност. Това е много характерно за хора, които един ден ще бъдат тези, който ще се опитат да вземат предимство и над теб!

Наличието на съвестност не зависи от обстоятелствата или хората в тях. Ако те не са съвестни в заяждането си, когато вземат надмощие над някого, няма да бъдат съвестни и когато дойде и твоя ред.

Източник: http://lightshouse.org/lights-blog/top-ten-most-dysfunctional-things-people-say#axzz2I4jelaGt

1. В началото беше словото и словото беше 2 байта, и нищо друго нямало.
2. И раздели Бог единица от нула и видя, че това е добро.
3. И каза Бог: да бъдат данни, и стана така.
4. И каза Бог : да се съберат данните, всички в тяхното си място, и създаде дискети, твърди дискове и компактдискове.
5. И каза Бог: да бъдат компютри, в които да се пъхат дискетите, твърдите дискове, и ги нарече хардуер, и отдели хард от софт.
6. Софта още го нямало. И създал Бог програми – малки и големи и им каза : плодете се и се множете, и паметта използвайте.
7. И каза Бог : да създадем ПРОГРАМИСТА, ПО НАШИЯ ОБРАЗ, ПО НАШЕТО ПОДОБИЕ, да господства над компютрите и над програмите, и над данните. Така създаде Бог програмиста и го засели в своя Изчислителен Център, в който работел. И повел Бог програмиста към дървото от каталози и заповяда : От всеки каталог може да пускаш програми, само от каталога Windows не пускай нищо!
8. И каза Бог : Не е хубаво програмистът да бъде сам, ще му сътворя потребители, съответстващи на него. И взе Той от програмиста КОСТ, В КОЯТО НЯМАЛО МОЗЪК, И СЪЗДАЛ ПОТРЕБИТЕЛЯ, и представи го на програмиста; и нарече го програмиста юзер. И седнали те под голия DOS и не се карали.
9. Бил (Гейтс) бил най-хитрият от всички зверове на полето. И казал Бил на юзера : Наистина ли каза Бог да не пускате никакъв Софт? И казал юзерът : Всеки софт можем да пускаме само директорията Windows не може да пускаме. И казал Бил на юзера : Живейте си както си знаете! В деня, в който пуснете Windows, ще бъдете като Бог, само с едни щракване на мишката ще сътворявате каквото си искате. И видял юзерът, че е приятно за окото, и го пожела, защото прави ненужни знанията. И тръгна програмиста да търси свежи драйвери.
10. И видя го Бог и го попита : Къде отиваш? Програмистът каза : Да търся свежи драйвери, нали ги няма под голия DOS. И каза Бог : Кой ти каза на теб за драйверите? Да не си пускал Windows? Програмистът отговорил : Юзерът, когото Ти ми прати, каза, че иска прoграми само под Windows. Аз ги поставих. И каза Бог на юзера : Какво си направил? Юзерът отговори : Бил ме прелъсти.
11. И каза Бог на Бил : За това, което направи, проклет да бъдеш пред всички скотове и всички полски зверове. Ще наложа вражда между теб и програмиста. Той ще те хока с грозни думи, а ти ще му продаваш Windows.

На юзера каза : Ще умножа скръбта и ще изтощя силите ти и ще ползваш грешни програми; и няма да можеш да живееш без програмиста; ТОЙ ЩЕ ГОСПОДСТВА НАД ТЕБЕ.

А на програмиста каза : За това че си послушал юзера, проклети да са компютрите за тебе, троянски конове и вируси ще ти създават; с труд ще изкарваш хляба си, а програмите с мъка ще пишеш.

Да се задълбаем в проблемите или да прогресираме в доброто.

Случвало ли ви се е да можете да споделите на себе си или на някой близък:

Промених се и се чувствам много добре. Ставам сутрин свеж и бодър със смисъл в живота. Мисля за времето като за вечността. Избягах от суетата и се наслаждавам много повече на истинската красота. Започнах да обичам. Апатията и депресията се заместиха с желание,ентусиазъм и вяра. Успявам да гоня по успешно лошите си навици и да ги попълвам с нови добри за мен  и другите неща. Усещам сигурност и стабилност. Разрешавам лесно дилеми, защото имам единна система за преценка – знам кое е добро и кое лошо ( и това се отразява на практика). Реално приемам отговорностите си с усмивка. Получих разбиране, че хората,които наричах глупаци,са просто различни. Ние сме един свят пълен с уникалности и същевременно сме толкова еднакви. Започнах да подарявам цветя. Започнах да разбирам…
Вече знам ако виждам любимите си хора за последно и имам една минута какво ще им кажа за последно… Знам какво искам да правя и имам насоченост. Разбрах че бягането не е спасението, бягането е просто спорт. Разбрах че когато някой ми говори не ми пречи да го изслушвам. Разбрах че мога да уча от опита на другите. Разбрах че преди да отрека нещо трябва да съм запознат , с това което критикувам. Научих че трябва да съм концентриран, за да вървя напред- няма как да глътна целия свят и да искам всичко, което ми харесва на пръв поглед. Проумях и една много голяма своя заблуда – силата на доброто отношение и любовта е много по-силна от най-благородната критика независимо колко мъдра е тя. Имам склонността да се забивам в проблемите и да търся грешките, това безспорно е добра черта на характера ми. Но бях забравил да балансирам с времето, което е необходимо за развитие на хубавите черти от моя характер. Беше ми трудно да приемам добри неща за себе си. В един момент започнах да се чувствам неоценен и последваха маса проблеми. Сега като четеш това се замисли за твоите хубави и уникални дарби и колко време отделяш на тях. Ти художник ли си или музикант, може би философ или поет…Важно е да знаем че всеки от нас има заложба, която чака. Разбрах и че живота не е само теория изискват се и действия, затова започнах да вървя напред като написах това. Напиши ми и ти нещо хубаво като коментар по-долу и започни да мислиш, променяй се, нещата около теб са прекрасни стига да ги потърсиш …

Автор: Студент от Варна

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„Има едно брилянтно дете, заключено във всеки студент.“

Марва Колинс

***

„Трябва да се знае, че целта на образованието не е да пълни умовете на студентите с факти… Тя е студентите да се научат да мислят.“

Робърт М. Хътчинс

***

„Никой студент не знае неговата специалност: това, което той най-добре знае е къде и как да намери нещата, които не знае.“

Удроу Уилсън

***

„Твърде често на студентите се дават отговори, които да заучават, вместо задачи, които да решат“.

Роджър Левин

***

„Това, от което хората имат нужда, и това, което искат, може да са различни неща. Преподавателите са тези, които обучават младите да оценяват нещата, от които се нуждаят“.

Елберт Хубърт

***

„Студентите днес са доста „важни“. Едно от забележителните постижения на 20 век беше да направи младите хора по-възрастни преждевременно.“

Робъртсън Дейвис

***

„Мъдрите учат когато могат; глупавите учат когато трябва“.

Артър Уелсли, херцог на Уелингтън

***

„Учи се от вчера, живей за днес, надявай се за утре. Важното е да не спираш да задаваш въпроси.“

Алберт Айнщайн

***

„Студентите трябва да имат инициативи; не бива да бъдат обикновени имитатори. Трябва да се научат да мислят и да действат за самите себе си – и да бъдат свободни“.

Сезар Чавес, американски активист

***

„Студентът никога не забравя окуражаващите слова (от преподавателя), дадени с искрено уважение и възхищение“.

Проф. Уилям Лион Филпс, американски преподавател и журналист

***

„Приемете цялото образование, което можете, но, за Бога, правете нещо! Не стойте просто там. Накарайте нещата да се случат!“

Лий Якока

***

„Без да има презрение към образованието, образованието на никой човек не е завършено.“

Г. К. Честъртън

***

„Чудо е, че любопитството надживява формалното образование“.

Алберт Айнщайн

***

„Пирамидите са се състояли от помещение за покойника, земен ресторант и множество коридори, за объркване на учените…“

Кандидат-студентски бисер от изпит в български университет

***

„Големите идеи се раждат от приятели, студенти, и университетът е важен не защото е място, където се преподават икономически теории като тази на Маркс например, а защото в него младите се срещат с други като тях, с които след това ще заживеят и заработят“.

Отговор на студентка на журналистически въпрос

***

„Един единствен разговор с мъдър човек е по-добър от 10 години учене.“

Китайска поговорка

***

„Най-важното научено нещо за употребата на живота е да се отучи това, което не е вярно.“

Аристотел

Снощи гледах Reality TV. Бях чул, че шоуто е яко, но не мисля, че ще го гледам отново. И без него реалността в живота ми стига. Проблемът е, че в живота не можеш да я изключиш, нито просто да си затвориш очите.

През лятото след четвърти курс работих и спестих достатъчно пари да си купя стара, поочукана кола.  Външният и вид не беше кой знае какво, но се надявах да издържи поне 250-те километра от нас до града, където учех.

Минах 100 км и на таблото се появи малка мигаща червена светлина. Маслото! Не разбирам много от коли, но знаех, че може би най-разумното беше да спра. Иначе рискувах двигателя. Но … бързах и в колата нямах масло, а и не ми се търсеше бензиностанция. Намалих малко скоростта и светлината изчезна.

След още 100 км обаче отново забелязах малката мигаща червена светлина. Пак си намерих оправдание да не спирам за масло. Но този път светлината не се смили над мен и не изчезна дори когато намалих.

Тази светлина започна да ми лази по нервите. Знаех, че трябва да направя нещо. И така, стиснах волана с дясната си ръка, а с палеца на лявата покрих мигащия досадник. Моментално се почувствах по-добре. Вече нищо не мигаше. Вече не чувствах вина, че не спирам. Продължих си по пътя сякаш нищо не се е случило. Беше ми гот! Поне през следващите 5 минути.

Изведнъж отпред се чу трясък и изпод предния капак излезе пушек. Колата спря. Без смазочното масло триенето между цилиндъра и буталото беше така нагряло двигателя, че металът се беше разтопил. Двигателят вече не ставаше за нищо. Разходката до университета беше дълга. А цената – седмици без кола и няколко стотин лева за нов двигател.

Човек би очаквал да си извадя поука от тази моя глупост. Но съм забелязал, че пак си намирам начини да пренебрегвам реалността. Не вдигам телефона, ако видя, че е някой, с когото не искам да говоря. Избягвам да говоря на теми, които ме карат да се чувствам неудобно. Миналата седмица дори върнах часовника си с 10 мин назад, за да не се чувствам зле, че отново закъснявам за среща.

Та ако така усърдно се старая да избегна реалността в живота си, защо ми е да си губя времето да гледам реалността в живота на някой друг!

Станислав Давидов

Представете си една банка, която всяка сутрин ви кредитира с 86 400 лв.

Continue Reading