Промяната

Да се задълбаем в проблемите или да прогресираме в доброто.

Случвало ли ви се е да можете да споделите на себе си или на някой близък:

Промених се и се чувствам много добре. Ставам сутрин свеж и бодър със смисъл в живота. Мисля за времето като за вечността. Избягах от суетата и се наслаждавам много повече на истинската красота. Започнах да обичам. Апатията и депресията се заместиха с желание,ентусиазъм и вяра. Успявам да гоня по успешно лошите си навици и да ги попълвам с нови добри за мен  и другите неща. Усещам сигурност и стабилност. Разрешавам лесно дилеми, защото имам единна система за преценка – знам кое е добро и кое лошо ( и това се отразява на практика). Реално приемам отговорностите си с усмивка. Получих разбиране, че хората,които наричах глупаци,са просто различни. Ние сме един свят пълен с уникалности и същевременно сме толкова еднакви. Започнах да подарявам цветя. Започнах да разбирам…
Вече знам ако виждам любимите си хора за последно и имам една минута какво ще им кажа за последно… Знам какво искам да правя и имам насоченост. Разбрах че бягането не е спасението, бягането е просто спорт. Разбрах че когато някой ми говори не ми пречи да го изслушвам. Разбрах че мога да уча от опита на другите. Разбрах че преди да отрека нещо трябва да съм запознат , с това което критикувам. Научих че трябва да съм концентриран, за да вървя напред- няма как да глътна целия свят и да искам всичко, което ми харесва на пръв поглед. Проумях и една много голяма своя заблуда – силата на доброто отношение и любовта е много по-силна от най-благородната критика независимо колко мъдра е тя. Имам склонността да се забивам в проблемите и да търся грешките, това безспорно е добра черта на характера ми. Но бях забравил да балансирам с времето, което е необходимо за развитие на хубавите черти от моя характер. Беше ми трудно да приемам добри неща за себе си. В един момент започнах да се чувствам неоценен и последваха маса проблеми. Сега като четеш това се замисли за твоите хубави и уникални дарби и колко време отделяш на тях. Ти художник ли си или музикант, може би философ или поет…Важно е да знаем че всеки от нас има заложба, която чака. Разбрах и че живота не е само теория изискват се и действия, затова започнах да вървя напред като написах това. Напиши ми и ти нещо хубаво като коментар по-долу и започни да мислиш, променяй се, нещата около теб са прекрасни стига да ги потърсиш …

Автор: Студент от Варна

 

 

 

 

 

 

 

 

 

20 цитата за учащите

„Има едно брилянтно дете, заключено във всеки студент.“

Марва Колинс

***

„Трябва да се знае, че целта на образованието не е да пълни умовете на студентите с факти… Тя е студентите да се научат да мислят.“

Робърт М. Хътчинс

***

„Никой студент не знае неговата специалност: това, което той най-добре знае е къде и как да намери нещата, които не знае.“

Удроу Уилсън

***

„Твърде често на студентите се дават отговори, които да заучават, вместо задачи, които да решат“.

Роджър Левин

***

„Това, от което хората имат нужда, и това, което искат, може да са различни неща. Преподавателите са тези, които обучават младите да оценяват нещата, от които се нуждаят“.

Елберт Хубърт

***

„Студентите днес са доста „важни“. Едно от забележителните постижения на 20 век беше да направи младите хора по-възрастни преждевременно.“

Робъртсън Дейвис

***

„Мъдрите учат когато могат; глупавите учат когато трябва“.

Артър Уелсли, херцог на Уелингтън

***

„Учи се от вчера, живей за днес, надявай се за утре. Важното е да не спираш да задаваш въпроси.“

Алберт Айнщайн

***

„Студентите трябва да имат инициативи; не бива да бъдат обикновени имитатори. Трябва да се научат да мислят и да действат за самите себе си – и да бъдат свободни“.

Сезар Чавес, американски активист

***

„Студентът никога не забравя окуражаващите слова (от преподавателя), дадени с искрено уважение и възхищение“.

Проф. Уилям Лион Филпс, американски преподавател и журналист

***

„Приемете цялото образование, което можете, но, за Бога, правете нещо! Не стойте просто там. Накарайте нещата да се случат!“

Лий Якока

***

„Без да има презрение към образованието, образованието на никой човек не е завършено.“

Г. К. Честъртън

***

„Чудо е, че любопитството надживява формалното образование“.

Алберт Айнщайн

***

„Пирамидите са се състояли от помещение за покойника, земен ресторант и множество коридори, за объркване на учените…“

Кандидат-студентски бисер от изпит в български университет

***

„Големите идеи се раждат от приятели, студенти, и университетът е важен не защото е място, където се преподават икономически теории като тази на Маркс например, а защото в него младите се срещат с други като тях, с които след това ще заживеят и заработят“.

Отговор на студентка на журналистически въпрос

***

„Един единствен разговор с мъдър човек е по-добър от 10 години учене.“

Китайска поговорка

***

„Най-важното научено нещо за употребата на живота е да се отучи това, което не е вярно.“

Аристотел

Хаплива реалност

Снощи гледах Reality TV. Бях чул, че шоуто е яко, но не мисля, че ще го гледам отново. И без него реалността в живота ми стига. Проблемът е, че в живота не можеш да я изключиш, нито просто да си затвориш очите.

През лятото след четвърти курс работих и спестих достатъчно пари да си купя стара, поочукана кола.  Външният и вид не беше кой знае какво, но се надявах да издържи поне 250-те километра от нас до града, където учех.

Минах 100 км и на таблото се появи малка мигаща червена светлина. Маслото! Не разбирам много от коли, но знаех, че може би най-разумното беше да спра. Иначе рискувах двигателя. Но … бързах и в колата нямах масло, а и не ми се търсеше бензиностанция. Намалих малко скоростта и светлината изчезна.

След още 100 км обаче отново забелязах малката мигаща червена светлина. Пак си намерих оправдание да не спирам за масло. Но този път светлината не се смили над мен и не изчезна дори когато намалих.

Тази светлина започна да ми лази по нервите. Знаех, че трябва да направя нещо. И така, стиснах волана с дясната си ръка, а с палеца на лявата покрих мигащия досадник. Моментално се почувствах по-добре. Вече нищо не мигаше. Вече не чувствах вина, че не спирам. Продължих си по пътя сякаш нищо не се е случило. Беше ми гот! Поне през следващите 5 минути.

Изведнъж отпред се чу трясък и изпод предния капак излезе пушек. Колата спря. Без смазочното масло триенето между цилиндъра и буталото беше така нагряло двигателя, че металът се беше разтопил. Двигателят вече не ставаше за нищо. Разходката до университета беше дълга. А цената – седмици без кола и няколко стотин лева за нов двигател.

Човек би очаквал да си извадя поука от тази моя глупост. Но съм забелязал, че пак си намирам начини да пренебрегвам реалността. Не вдигам телефона, ако видя, че е някой, с когото не искам да говоря. Избягвам да говоря на теми, които ме карат да се чувствам неудобно. Миналата седмица дори върнах часовника си с 10 мин назад, за да не се чувствам зле, че отново закъснявам за среща.

Та ако така усърдно се старая да избегна реалността в живота си, защо ми е да си губя времето да гледам реалността в живота на някой друг!

Станислав Давидов