Топ 10 на най-дисфункционалните изрази

  1. Не съм сторил нищо лошо. Ти си твърде чувствителен.“

Не, че няма хора по света, които са свръх чувствителни. Просто ако само се нарече даден човек – свръхчувствителен, такъв коментар само ги наранява още повече! Не предлага помощ и единствено хвърля сол в раната. Човекът в над 90% от случаите знае, че е свръхчувствителен, така, че няма нужда от припомняне. Човекът, който изказва това се опитва да омаловажи постъпката си и да избяга от отговорност.

Това е критикарско изказване поради малка емпатия(съчувствие) – няма усилие да се разберат чувствата на другият или да обмисли, какво говорителя може да направи за да помогне, да покаже поне малко грижа към слушащият.

В допълнение най-често се изказва от хора, които в действителност си нямат работа с някой, който е свръхчувствителен, а с хора, които изразяват нормална загриженост за основателни трудности/проблеми.

  1. Нещата са такива каквито са.“

Макар и да вярно, че небето е винаги синьо и тревата зелена, правейки подобно изказване с цел да се парира тезата или любопитството на някой по определен въпрос е нещо различно.

Подобен коментар показва високо ниво на дисфункционалност, характеризиращо се с безсилие, отричане, отбранителност, затворено мислене и опит за контрол над другите.

Липсата на гъвкавост и трудност за промяна е характерно за аутистите.

  1. Защо не може да си повече, като….?“

Опита да накараш някой да бъде повече, като някой друг е егоцентричен.  Ако си имате работа с човек, който мисли само за себе си, достатъчно, че да смята другите трябва да се съобразяват с техните лични предпочитания(и трябва единствено да бъдат помолени да правят така) вие вероятно сте попаднали на нарцист.

  1. Съжалявам, че се чувстваш по този начин“

Ако човек не може да каже: „съжалявам, че сторих това/съжалявам, че те нараних/съжалявам, аз сбърках“ и избягва отговорността с нещо като „фалшиво извинение“, замествайки по-горните истински извинения, вие имате сериозен проблем.

Здравословните взаимоотношения изискват искрени извинения, които са резултат от емпатия. Неспособността да се разберат чувствата на другият е корена на на дисфункционалността. Нежеланието да се признават грешките е най-често породено и хранено от гордостта, която казва: „не мога да повярвам, че сбърках/че се провалих“. Съществува лъжа, че признаването на грешките срива авторитета/репутацията на извиняващият се. Всъщност не само, че не я срива ами дори може да я възстанови. Това, което срива репутацията е самата грешка, а не признаването `и.

  1. Ти винаги/Ти никога…“

Малко е вероятно човекът НИКОГА или ВИНАГИ да върши това за което се оплаква другият.

По-вероятно е много. Или се случва прекалено често според критерия на оплакващият се.

Казвайки „винаги“ или „никога“, когато се оплакваме прави другият да се чувства заплашен, че ако не се опита да промени поведението си ще бъде бракуван(обречен).

Когато хората имат трудна ситуация, в която им се иска да не биха попадали и изпитват трудност да се справят, имайки много малко напредък, е много болезнено да им се каже, че те „винаги/никога“ не правят нещо както трябва. Това отнема от тях надеждата и по-важното те губят надежда в теб, че си на тяхна страна и че им вярваш, и виждаш малкият им напредък.

 

  1. „Ти не си достатъчно умен да вършиш това/ти никога няма да си достатъчен за нищо/ти си идиот.“

Това изисква обяснение. Чисто и просто това е обида. Ако това го кажат на вас, запомнете, че това е признак на огромен страх от това, че те самите са глупавите. Това най-често е форма на защита породена от несигурност в човека казващ това. Обиждайки по този начин те се стремят да поставят човека по-ниско от себе си, като по този начин риска фокуса да се прехвърли върху техните недостатъци намалява.

Всеки има какво да предложи. Всеки е добър в нещо и коментари от този сорт са нищо повече от отражение на собствената несигурност на говорителя. Типично тези злобни хора издебват удобният момент да изрекат това, но всеки прави грешки, включително и човекът, който го казва. Затова и тези коментари понякога губят стойност и ефект. Хората не представляват техните грешки и не са непременно това, което другите казват за тях.

  1. Нали ти казах, че така ще стане“

Всички хора имат правото да вземат своите решения и да бъдат несъгласни с другите. Хората, които казват на другите хора кое е най-доброто и след това се нахвърлят върху им ако собственият им избор ги е подвел, търсят да осигурят бъдещ контрол, като ги засрамват(порицават). Срама зарежда дисфункционалността във взаимоотношенията и не бива да бъде приемана.

  1. Ти сам си избираш да се чувстваш зле, поради лошите нещата, които направих или казах. “

Това е силно пренебрежително изказване. Човекът, който го изрича не проявява никакво усилие за разбиране, а отказва да поеме отговорност за влиянието на поведението си върху другите. Това е опит за прехвърляне на вината върху наранената страна.

Чувствата дори не се обработват в същата зона от мозъка, където са мислите. Ако някой те заплашва ти ще почувстваш страх. Ти не избираш страха; страха е там мигновено, естествено и представлява здравословна защитна реакция следствие на опасността. Ако някой, когото обичаме умре, ние чувстваме тъга. Ти не избираш да се чувстваш тъжен от смъртта, тя идва сама. Обратното липсата на тъга при загуба на близък би била признак на негативно отношение към него или липса на емпатия. Същият принцип за поява на чувства важи и ако разберете, че някой ваш близък ви поругае например. Това е естествена реакция, която се стреми да парира подобно поведение.

Казвайки на наранения, че сам „избира“ да се чувства така в общият случай е опит за избягване от отговорност, карайки другият да отстъпи изпитвайки срам. Те би трябвало да „изберат“ правилно, като оставят човекът, който ги е наранил и вместо това се фокусират в своите „лоши решения“.

  1. Ти няма да разбереш“

Този вид снизходително отношение се наблюдава у хора вярващи, че са превъзходни и би трябвало да бъдат в контрол. Арогантността от такова изказване е повече от груба – тя е признак, че намерението му е да ти затвори устата и да те отстрани за да могат да прокарат идеята, че са „по-добри“ от теб.

  1. Това, което те не знаят, не може да ги нарани.“

Ако човек не е установил, че партньорът му го мами или че някой взема предимство над него и той не го е осъзнал все още, е вярно, че няма да бъде наранен.

Но… човекът, който казва това е измамник; човекът, който казва това взема предимство. Неговата философия е „ако не ме хванат значи всичко е наред“. Мъдро е да стойте настрана от хора, като тези, защото тях ги е грижа много повече за тях самите отколкото за другите поради липса на почтеност. Това е много характерно за хора, които един ден ще бъдат тези, който ще се опитат да вземат предимство и над теб!

Наличието на съвестност не зависи от обстоятелствата или хората в тях. Ако те не са съвестни в заяждането си, когато вземат надмощие над някого, няма да бъдат съвестни и когато дойде и твоя ред.

Източник: http://lightshouse.org/lights-blog/top-ten-most-dysfunctional-things-people-say#axzz2I4jelaGt

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *