Фалшивите извинения пренебрегват чувствата на другата страна, оправдават се или ти прехвърлят вината.
Те се появяват под различни наименования – „фалшиви“, „неискрени“, „изкуствени“, но без значение името те не са нещо ново. Идеалното извинение идва от честно съжаление(разкайване) – извиняващият се притежава емпатия към чувствата на другият, когато го наранят. Те поставят себе си в обувките на другият представяйки си, колко болезнено е това, което са ти сторили и те истински и честно желаят да не бяха го правили – не защото са причинили проблеми, ами защото усеща твоята болка и неудобство.
Фалшивото извинение, обаче е нещо различно. При типичният случай на фалшиво извиняващи се хора, те всъщност не разбират истински какво са ти причинили и/или не искат да вземат пълна отговорност за техните действия. Въпреки, че може да не харесват какво се е случило и искат цялото неудобство да приключи, те поемат по съкратен път, задна вратичка за да избягат от пътя на емпатията и отговорността.
Съществуват три причини за такова поведение. Способността на човека да чувства емпатия може буквално да се е изчерпала и/или човекът няма интерес да поема отговорност за действията си. Само няколко психични смущения включват неспособност за съпричастие и регулиране на емоциите ефективно. Нарцистите и Социопатите са склонни към това най-често. Фалшиво извиняващият се може просто да е някой, който е израснал в среда с подобни хора и той или тя все още не са научени на здравословен начин на взаимоотношения.
Но какво „фалшиво извинение“ наистина означава? Нека да погледнем…
„Съжалявам, но….“
Това фалшиво извинение запазва егото и достойнството на извиняващият се. Повечето хора са използват такова извинение, когато не могат да приемат факта, че плановете им са се провалили и не могат да овладеят ситуацията. Това, което в действителност казват е: „Не си променяй мнението за мен и не ме дръж отговорен, ситуацията беше извън мой контрол.“
„Съжалявам, НО…“ трябва да бъде казано правилно: „Съжалявам, ЧЕ…“, след което грешката, която по никакъв начин не трябва да прехвърля вината или да бяга от отговорност.
„Съжалявам, че се чувстваш по този начин/натъжен/наранен/…..“
Това фалшиво извинение наистина показва голяма липса на съпричастност. Човекът на практика се извинява на себе си поради факта, че вие ги притеснявате с вашите чувства. Това, което в действителност казва е: „Много лошо, но вината е твоя ако мислиш, че има нещо нередно и всъщност ТИ СИ този, който МЕ притеснява.“ Фокусира се върху чувствителният характер на човека и заявява, че реакцията на нараненият човек е неадекватна и неоснователна. Това също предполага, „извиняващият се“ не възнамерява да направи нищо по въпроса.
Здравословните алтернативи на „Съжалявам, че се чувстваш по този начин“ са: „Съжалявам, че аз станах причина да се чувстваш по този начин“ и „Съжалява, че те нараних.“
„Съжалявам, че не ти хареса…“
Извиняващият се ни най-малко не съжалява! Той изявява на слушащият да знае, че възнамерява да продължава да прави каквото си поиска, обикновено защото гледат на слушащият, като на човек без какъвто и да е избор/влияние по въпроса.
„Съжалявам, че не ти хареса“ е просто плоска лъжа и е заменимо с грубото но искрено „Отивам да правя каквото си искам и ти не можеш да ме спреш“. Така поне хората ще знаят, че извиняващият се е против тях.
Здравословният начин на „Съжалявам, че не ти хареса“ е: „Съжалявам, че те нараних с постъпката си“.
„Съжалявам, но ако ти не беше….“
Това е просто подаване обратно на топката с вината за да изкара слушащият напълно отговорен за действията на извиняващият се. Въпреки, че е вярно, че и двете страни обикновено имат вина, това е различно от това да кажеш: „Аз сбърках в каквото сбърках, защото ти ме накара“. По този начин поне се признава частична вина за случилото се.
По ефективна алтернатива на „Съжалявам, но ако не ти не беше“ е просто: „Съжалявам“. Ако слушащият е направил нещо, което трябва да бъде адресирано, това може да се направи отделно без да се предполага, че нараненият е отговорен за избора на извиняващият се.
Знайте разликата:
Фалшиви извинения:
– пренебрегват чувствата на слушащият от преживяното
– оправдават се
– прехвърлят фокуса и отговорността върху слушащият
– предполага, че слушащият е без основание или свръхчувствителен
– обвинява слушащият за ситуацията
– често използва думата „но“
– по някакъв начин комуникира на слушащият, че не е съгласен с
ефекта от неговите действия върху чувствата на другият.
Истински извинения:
– признава чувствата на слушащият от случилото се
– поема отговорност без оправдания
– позволява на двете страни да се фокусират върху действията
на извиняващият се без да прехвърля вината
– потвърждава преживяното от слушащият без да го омаловажава
– не използва думата „но“
– комуникира на слушащият, че е чут и разбран и изявява желание за промяна.
Източник на тази статия: http://lightshouse.org/lights-blog/false-apology-fake-apology-fauxpology#axzz2HxQiyEOv