Светлина в мрака

Двигателят замря. Стрелката на бензина безмилостно сочеше надолу. Часовникът показваше 23:30 ч.

Не се чуваше никакъв звук. Само вятърът свистеше в царевицата край прашния път. “Страхотно! – потръпна тя. – Бензинът свърши, батерията на GSM – падна. Точно тук ли трябваше да се случи, в това гадно и забутано място?” Стомахът и се сви само при мисълта да излезе от колата и да потърси помощ.

Някъде и се привиждаха заплашителни силуети. Реши да се опита да поспи. На сутринта щеше да види какво ще прави заключвайки колата, тя се закле никога вече да не гледа филми на ужасите…

А! Какво е това? Сърцето и подскочи. Очите и се втренчиха в тъмното. Повдигна се и погледна в огледалото за обратно виждане. Стори и се, че зад колата мина някаква сянка. Въображението и вече разиграваше стотния вледеняващ сценарий. Но се успокои, че може би са били полюшващите се на вятъра стълбове на царевицата. Но царевицата няма крака!

Тя отново се повдигна леко… опита се пак да погледне в огледалото, но така, че да не бъде забелязана. Кръвта и замръзна във вените, когато за миг срещна погледа на “нещо” с качулка на главата. В следващия момент видението изчезна. Къде отиде? Луната хвърляше студената си светлина над застрашително безмълвните сенки наоколо.

Бум – бум – бум. Силните удари по прозореца до нея разчупиха тишината. Тя се обърна и нададе ужасен вик при вида на огромния негър, облечен в зелен кирлив трейнинг. Мъжът се засили и с цялата си тежест се хвърли върху колата. Започна да я тресе, издавайки нечленоразделни звуци.

Ужасена, тя направи отчаян опит да запали колата. Какво друго и оставаше? Напразно!

  • Остави ме на мира – умоляваше го тя.

Скитникът ломотеше нещо, но не се отказваше.

  • Нямам пукната пара – продължаваше да говори жената – остави ме на мира!

Раздразнен, мъжът се отдръпна от колата. Но изглеждаше като да крои нещо. Сякаш търсеше нещо. Очите му попаднаха на огромно паве – огромно за всеки нормален човек, но не и за това ужасно чудовище. Паника скова жената. Тя почувства, че и прилошава. ”О, Господи, какво да правя?” – стенеше тя безнадеждно.

Скитникът вдигна тежкия камък над главата си иго стовари върху прозореца на колата. Отвори вратата и в следващият момент тя почувства как грубите му ръце я сграбчват и извличат от колата. Тя започна неистово да се съпротивлява без особен успех срещу грубите и здрави ръце на качулатият скитник. След малко не `и остана нищо освен да вика за помощ и да забива нокти в земята докато той влачеше безпомощното и тяло вън, отдалечавайки я метър по метър от колата `и.

Изведнъж силна светлина озари и двамата. Избавление! Дори и нямаше време да си го помисли тя, когато видя как влак със силна скорост се вряза в автомобила `и правейки го буквално на части. Смразяваща и в същото време спокойна мисъл нахлуха в ума `и. Тя осъзна, че всъщност нейният спасител е чернокож скитник с качулка и говорен дефект. Завъртя бавно глава към него и видя как той изморен от схватката с нея лежи по гръб….

 

Сигурно сега си мислите каква е поуката? „не съди прибързано…“ Може би си мислите? Това е поуката за жената. За мен обаче голямата поука идва от поведението на качулатият скитник и тя е:

Можеш ли да преглътнеш обидата и отхвърлянето на другите за да ги спасиш?

 

Филмът „Светлина в мрака” е лауреат на филмовия фестивал Damah.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *