Разбор на полувремето

Те влизат запъхтени в съблекалнята. Намусени са – резултатът е неблагоприятен. Едва са насядали и треньорът

подхваща триадата си. Слушат го с наведени глави. По едно време той удря с юмрук по масата и крещи на стоящия срещу него състезател. “Да ми се влачиш по терена като охлюв, го търпя. Да ти гледам тук безучастната физиономия, също търпя. Да зяпаш постоянно към часовника – и това ще изтърпя. Ама да го почукваш с пръст и да го проверяваш на ухо дали върви, това вече не мога да изтърпя!”

Може би се питаш какво общо има с нас този анекдот? Особено, ако спортът не ти е страст. Дори и да е така, едва ли ще отречеш, че животът е като игра и обратно – играта е като живота. Ето, сега сме вече студенти. Първото полувреме от активния ни живот е изтекло неусетно. Предстои второто – нашата зряла възраст, когато ще се оформи и крайният резултат. А, да, има и така наречената “трета възраст”, ама тя е като спортната рубрика “Трето полувреме” – предимно с равносметки и коментари.

И така, дали сега – между двете полувремена – не е време за разбор? Може за момента да сме печеливши, а може и да се чувстваме губещи. Така или иначе, един поглед отстрани няма да ни навреди. Ако сега не използваме шанса да оценим изтеклото полувреме и да прегрупираме силите си за предстоящото, върнем ли се в битката…

Но, мисля си аз, има и нещо друго. Великите състезатели не могат без добър треньор. Никой не е толкова велик – и налудничав, че да се опитва да мине без такъв! Преди време нашият Бербатов, след като най-после премина в “Манчестър Юнайтет”, сподели колко трогнат е бил в момента, когато новият му треньор лично го посрещнал на летището…  Май мога смело да кажа, че от избора ни на треньор – родител? Приятел? … ? Бог?  – зависи много дали през второто полувреме ще обърнем резултата в наша полза…

Честно казано, на мен ми се иска да не се връзвам много, да поразпусна, да си поотпочина малко. Ала мачът още не е свършил! Времето между двете полувремена, уви, безмилостно тече… макар и да не нося тиктакащ часовник на ръката си. Докато усетя, и ще дойде ред на “Трето полувреме”. А на мен все пак ми се иска то да бъде едно страхотно предаване и да разказва за победа!

Емил М.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *