Да се задълбаем в проблемите или да прогресираме в доброто.
Случвало ли ви се е да можете да споделите на себе си или на някой близък:
Промених се и се чувствам много добре. Ставам сутрин свеж и бодър със смисъл в живота. Мисля за времето като за вечността. Избягах от суетата и се наслаждавам много повече на истинската красота. Започнах да обичам. Апатията и депресията се заместиха с желание,ентусиазъм и вяра. Успявам да гоня по успешно лошите си навици и да ги попълвам с нови добри за мен и другите неща. Усещам сигурност и стабилност. Разрешавам лесно дилеми, защото имам единна система за преценка – знам кое е добро и кое лошо ( и това се отразява на практика). Реално приемам отговорностите си с усмивка. Получих разбиране, че хората,които наричах глупаци,са просто различни. Ние сме един свят пълен с уникалности и същевременно сме толкова еднакви. Започнах да подарявам цветя. Започнах да разбирам…
Вече знам ако виждам любимите си хора за последно и имам една минута какво ще им кажа за последно… Знам какво искам да правя и имам насоченост. Разбрах че бягането не е спасението, бягането е просто спорт. Разбрах че когато някой ми говори не ми пречи да го изслушвам. Разбрах че мога да уча от опита на другите. Разбрах че преди да отрека нещо трябва да съм запознат , с това което критикувам. Научих че трябва да съм концентриран, за да вървя напред- няма как да глътна целия свят и да искам всичко, което ми харесва на пръв поглед. Проумях и една много голяма своя заблуда – силата на доброто отношение и любовта е много по-силна от най-благородната критика независимо колко мъдра е тя. Имам склонността да се забивам в проблемите и да търся грешките, това безспорно е добра черта на характера ми. Но бях забравил да балансирам с времето, което е необходимо за развитие на хубавите черти от моя характер. Беше ми трудно да приемам добри неща за себе си. В един момент започнах да се чувствам неоценен и последваха маса проблеми. Сега като четеш това се замисли за твоите хубави и уникални дарби и колко време отделяш на тях. Ти художник ли си или музикант, може би философ или поет…Важно е да знаем че всеки от нас има заложба, която чака. Разбрах и че живота не е само теория изискват се и действия, затова започнах да вървя напред като написах това. Напиши ми и ти нещо хубаво като коментар по-долу и започни да мислиш, променяй се, нещата около теб са прекрасни стига да ги потърсиш …
Автор: Студент от Варна