Историята на един бръмбар

Врагът наближава. Той е голям и силен. В критичния момент бръмбарът бомбардировач насочва към него задната си част.

Следва малка експлозия и изстрел. На неприятеля са нанесени болезнени изгаряния. Облак синкав пушек прикрива бягството на бръмбара и прогонва врага.

Бръмбарът бомбардировач (Brachymus Crepitans) обитава потоци и езера навсякъде из света. Той има две групи жлези. Произвежданите от тях течности се съхраняват в торбички, които в случай на опасност се изпразват в истинска горивна камера. Настъпва експлозия и течността се изстрелва навън. Съдържанието и е смъртоносно: 10% хидрохинон и 28% водороден прекис. (Смесени в епруветка, те експлодират на момента!) Бръмбарът съхранява тази смес с помощта на вещество, което не позволява експлозията- когато обаче сместа влезе в горивната камера, това вещество бива неутрализирано и … досещате се.

Страхотно! Нека сега се опитаме – от чисто любопитство – да възстановим еволюционното развитие на това удивително създание, спирайки се на някои от критичните за него, но успешно преминати междинни етапи.

Представете си, че бръмбарът бомбардировач вече е развил всички необходими органи (чудо само по себе си!), но все още няма необходимите течности. Тогава към него се приближава враг. Той насочва дюзичките си, но уви – оръдието не е заредено. И така, бръмбарът бива изяден. Поколения напред!

По някакво чудо бръмбарът развива способността да произвежда двете химически съставки и да ги смесва в торбичките за съхраняване. Бам! Заглушителна експлозия. И … няма бръмбар. Поколения напред!

Един ден се появява бръмбар с течността, задържаща експлозията. Страхотно! Двете химически вещества се смесват. Страшният враг приближава. Бръмбарът насочва дюзите към злодея, но … уви, пак нищо не излиза. Няма механизъм за неутрализиране на веществото, възпиращо експлозията. Хам… и бръмбарът бива глътнат. Поколения напред!

Разбира се, експлодиралите и погълнати бръмбари продължават да се размножават, иначе видът им щеше да изчезне…

В крайна сметка всичко се нарежда. Органичната система, двете бойни съставки и антиексплозивното вещество. След време идва и неутрализаторът. Процесът на еволюцията е завършен.

Но тогава се случва най-лошото. Пристига красива женска. Бръмбарът насочва дюзичките си и … стреля. О, колко жалко! Изпуска възможността да се ожени! Как може да стреля по женската?

Да, най-сложното още предстои. Той трябва да развие инстинкт да стреля срещу врага и да не стреля срещу женската. Иначе ще остане без партньорка в живота. Ще бъде съвсем сам в целия свят.

Но еволюцията си знае работата… Само дето ни прави на маймуни.

по “Еволюцията. Яйце без кокошка”

от Бен Хобринк

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *