Познавах едно момче, беше ми много добър приятел в училище бяхме неразделни. Той веднъж
ми сподели, че страшно много искал родителите му да му купят куче. Аз го попитах как се е появило това негово желание. Разказа ми, че е гледал някакъв филм (Рекс) с немска овчарка и това го е мотивирало и той да си вземе куче. Тогава бяхме на около 9-10 годишна възраст, родителите му много го обичат и му взеха куче и той беше изключително щастлив. Разхождахме кучето, радвахме му се, беше прекрасно лято. Животното беше наистина много умно и ние преценихме, че наистина явно немските овчарки както даваха по телевизията са уникални кучета. Минаха 3-4 години и влязохме в гимназия, моят приятел отиде да учи в друга гимназия, но останахме добри приятели, макар и да не се виждахме толкова често. Веднъж се видяхме на кафе и аз го питах какво става с кучето и той ми каза, че седи в клетка на двора, писнало му е да го разхожда, защото много се дърпа, създава проблеми и безпокойства, гони другите кучета и т.н., общо взето беше му писнало от кучето. Пък и ми каза, че сега има да прави толкова други неща, че изобщо не му остава и време да се погрижи за животното. След 4-5 години на рождения ми ден се видяхме отново с моя приятел и в разговора, го попитах пак за кучето, разбира се вече бяхме студенти в различни градове. Този път той ми разказа, че рядко се прибира у дома и кучето си седи постоянно в клетката, а когато се прибере за кратко не остава време докато види семейството и приятелите да му обърне внимание. След година се видяхме съвсем случайно и този път приятеля ми разказа директно без да го питам, каза че кучето му имало атрофия на задните крака и почти се влачело из клетката, оглушало е и не чувало като му говорели, и очите му били помътнели. Затова бил тръгнал към ветеринар да види как седи въпроса с умъртвяването на животни, за да му прекратят мъките, защото му било вече жал. След още една година, отново имахме среща и този път попитах: „ Защо не обмисли какво следва преди да поемеш отговорност ?“. Видимо приятелят ми се разсърди, тогава го попитах какво те подтикна да вземеш кучето под „крилото“ си и в последствие да го захвърлиш. Той ми отговори: „Всичко тръгна май от филма, после гледах други филми и направих други избори без да помисля и сега няма как да поема отговорността за всичките грешки, затова гледам да избягам от тях по най-лесния и радикален начин. Все пак живота е динамичен имам нови приятели, нови задължения и т.н.“. Тогава го попитах, а след като бягаш от проблемите си ще бъдеш ли сигурен, че когато имаш дете в бъдеще няма да повториш грешката си. Отговорът беше: „ …е то работата с децата е по-различна нали разбираш, а това е просто куче, направил съм грешка, но не е фатална…“.
Това беше историята за мен и моето куче. Дори и осъзнаването на това, че съм направил грешен избор без да помисля, не променя ситуацията…