За един от изпитите през лятната сесия всички много се страхувахме. За да го вземем, ни трябваха пълният брой точки.
Изпитният тест съдържаше две части, които бяхме правили като текущи контролни през годината. Но много от нас или не бяха присъствали, или нямаха добри резултати. Сега имахме нещо като втори шанс.
В часа на изпита в залата беше тягостно. Пресъхнало гърло. Свито сърце. Буца в стомаха. Откъслечно жужене. Последни приготовления за преписване. После тишина.
Никой обаче дори не предполагаше какво предстои да се случи!
Преподавателят влезе. Поздрави ни. И започна да ни пита един по един коя част от теста искаме да правим?! Нямаше списък на хората, присъствали на текущите контролни! Нямаше списък с резултатите ни! А бяхме твърде много, за да ги беше запомнил наизуст. Нима наистина разчиташе на нашата искреност?!
Какъв шанс само! На кого му пука за искреност в такъв момент? Първият колега пробва. Каза, че първата част е изкарал отлично, но на втората бил болен. И номерът мина!
Следващият беше по-смел. Каза, че е бил на работа. И той получи желаната част. Колегите започнаха все по-уверено да си измислят разни причини, за да минат тънко. Дойде и моят ред. Въпросът: „Ти какво ще правиш? Първата или втората част?”
Беше ме страх, но бях решила да му кажа истината. Казах му, че на първия тест със се справила много зле, а на втория не съм била. Затова трябва да направя целия тест.
Тишина. Осезаемо напрежение. Усещах погледите на колегите по гърба си. Тогава преподавателят каза нещо, което няма да забравя до края на живота си.
„Нали знаеш, че искрените и смелите винаги печелят! Можеш да избираш – целия тест или въпрос по избор.”
Избрах въпроса, който най-добре знаех и получих шестица. За разлика от другите. Това беше незабравим изпит за всички нас! Изпит не само по икономика.
Студентка 3 курс